Бялата емиграция: защо хиляди руснаци избират България?

Части от армията на генерал Врангел пристигат във Варна, 1921 г.
Части от армията на генерал Врангел пристигат във Варна, 1921 г. / Архив
Робство, войни, различни политически режими – никаква сила през годините не е могла да попречи на контактите между българи и руснаци. Подтиквани от различни обстоятелства, през годините милиони руски граждани решават да напуснат Родината и, оказва се, не са малко онези от тях, които откриват втори дом в България.

Първият случай на голяма емиграционна вълна към нашите земи идва непосредствено след Освобождението на България, но най-съществената е "бялата емиграция", при която само за периода 1919-1923 г. в страната дом и убежище намират над 35 хиляди руски бежанци, голяма част от които бягат от родните земи след разгрома на Бялата армия през 1920 година. Какво обаче ги кара да дойдат точно у нас?

Бивши руски военни на рудника

Пътят към Запада

"В края на Първата световна война огромен бежански поток залива Европа. Той достига около 20 милиона. Най-голямата група са руснаците, които бягат от болшевишката революция, както и от глада – белогвардейци, аристократи, буржоа, меншевики", пише Анна Кръстева в своето изследване "Руски идентичности в България". Много от руските емигранти се насочват от Крим, през Константинопол, Варна и Бургас, а после към Запада – в търсене на по-добри условия за живот. Голяма част от тях просто преминават през българските земи, след което се отправят към големите европейски столици, но мнозина откриват втори дом именно тук и остават по нашите земи. Само за едно десетилетие – в периода между 1910 и 1920 г. – прирастът на руския имиграционен поток (според данните по руско поданство) е 352%. През 1921 г. Западът настоява България да приеме повече от северните бежанци – за което не среща негативна реакция от българските власти. В следствие на това през периода 1920-1926 г. руската имиграция у нас се увеличава със 128%.

Българската благодарност към Освободителя

И в други кризисни ситуации българите са показвали хуманност към чужди народи, но общото минало и благодарността към братския народ – Освободител вероятно изиграва роля за отношението към изпадналите в трудност рунаци.

"Родителите на баба ми (тогава на 17 години) събират ценните вещи и заедно с трите си дъщери отиват до Одеса, а оттам с кораб ги откарват до Александрия, в Тел-ел-Кебир, в бежански лагер. Горещината била ужасна, никаква хигиена и избухва тифна епидемия... Там родителите ѝ умират... И сестрите решават да заминат за България, защото страната е славянска, близък е езикът и хората...", такива спомени пази внучка на белогвардейско семейство, цитирана от доц. Екатерина Анастасова от  Института за етнология и фолклористика с Етнографския музей при БАН, която изследва подробно руските емигрантски вълни.

Анна Кръстева подчертава още един от факторите – както преди години, така и днес, за избора на България – и това е психологическият комфорт, който изпитват руснаците у нас. В изследването си "Да бъдеш чужденка в България" тя посочва, че само една на десет рускини се оплаква от подозрително и враждебно отношение от страна на българите, докато преобладаващото мнозинство споделят, че домакините са сърдечни и дружелюбни. Такива са стойностите и на броя рускини, убедени, че правата на чужденците в България се спазват напълно или до голяма степен.

Обща вяра

Цар Борис III на церемонията по освещаването на храма

По данни на националните преброявания през 20-те години на 20 век се оказва, че 97% от имигриралите в България руснаци са източноправославни. У нас католици, протестанти, армено-григориани, мохамедани, израилтяни са под 1%. Такива данни сочат статистическите изследвания на Пенка Пейковска и Нина Киселкова, които се занимават с демографските аспекти по темата за руската емиграция в България. За сравнение в Унгария имигриралите източноправославни руснаци са приблизително 49%, католиците са 40%, израилтяните 6,7% и други с под 2%. Разбира се, не можем да твърдим със сигурност, че това е основна причина за избора на нашата страна, но големият процент доказва, че за религиозните руснаци вярата е един от факторите за избор на нов дом.

Езикова и културна бариера

Благодарение на близкия език, лесната комуникация и сходния начин на живот на двата народа руснаците съумяват да създадат у нас оазиси на руската култура – за кратко време се създават множество професионални съюзи, клубове за взаимопомощ, библиотеки, училища, детски градини. Смесените руско-български периодични и литературни издания се превръщат в идеен и културен център на руската общност у нас.

Екатерина Анастасова обръща внимание, че руската бежанска вълна у нас е високообразована – 6,6% са висшисти, 65% със средно, 26,7% са с начално и домашно образование, а само 1,7% са без образование. Това от своя страна е фактор за приноса на руските имигранти в различните области на социалния, културния и научния живот. Висококвалифицираните военни допринасят за стабилизирането на българската армия, а руските медици внасят огромен принос в развитието на българската медицина и медицинско образование.

Руските учени, лекари, журналисти, преподаватели и инженери са добре приети навсякъде по света. Младите руснаци в България от своя страна получават образование у нас, създават семейства и бързо се интегрират в новата среда.

Периодът 1923-1934 г. е своеобразен "златен век" за руската култура у нас, тъй като държавата толерира и подпомага руските граждани. С тяхна помощ общественият и културен живот на страната процъфтява.

Руски деца в санаториум във Варна, 1928 г.

По официални данни от преброяването на населението през 2011 г. броят на лицата с руско гражданство в България е 11 991 души. Трябва да се вземе предвид обаче, че при самото преброяване не е включен броят на лицата с двойно гражданство (българско и руско – 5 257 души). Освен това всеки един от жителите има свободата сам да определи етническата, езиковата и религиозната си принадлежност. Днес много от руснаците в страната са деца от смесени българо-руски семейства или потомци на някогашни имигранти. Много от тях вече определят себе си като българи, така че трудно бихме могли да назовем точна цифра на руските наследници в България днес.